Позицията на Елка Недкова- част Сдружение „Аз имам камион“ и превозвач, чиито камиони ежедневно преминават Дунав мост I, като пряко засегната от всички изпитания, които води със себе си текущия ремонт.
.
.
Какво е положението в момента на Дунав мост I, по- малко от месец, след началото на ремонта?
Е.Н.:
Положението е изчакващо. Ако на паркинга чакаш 3 часа, после имаш 2, за да минеш през българските гишета, които не всеки ден и в не всеки часови пояс работят на пълен капацитет. Когато колегите им и от румънска страна спрат работа, спират и те. Има проблем и с т.нар. „светофарна уредба“, преминаващи колеги споделят за лица с палки, които правят неуспешни опити да регулират движението.
Вчера (28 Юли) , около 3:30 ч. мой камион плати такса „мост“ в Гюргево. В 9:00 ч. беше на паркинга, който се намира на 200 м. от границата. Били са блокирани на място около 4 часа, въпреки че са били с платена такса за моста, за да се даде предимство на туристите. На българска територия отново са били блокирани по същата причина и така, докато в 9:00 ч. е успял да стигне до паркинга.
Това е абсолютна дискриминация. Шофьорите, за разлика от туристите имат фиксирани време за шофиране, работен ден и тези забавяния оказват пагубно влияние върху тежкотоварния транспорт. Ние гоним срокове за доставки, чието нарушаване ни носи санкции, капацитета на работа се забавя съответно- финансовите загуби са съществени. Този шофьор трябва да направи задължителните си почивки, след което да отиде да разтовари или натовари и всяка негово действие е съобразено с Регламент 561.
Организация по уведомяване относно ограниченията за преминаване липсва, както е редно и е практика в другите държави- членки. Няма нито фиксиран режим, нито баланс между тежкотоварни и леки автомобили.
Тези хора (шофьорите) са тръгнали на работа, те не са тръгнали на почивка. Камионите работят и не превозваме туристически атракции, а стоки, които освен срока за доставка са и жизненоважни.
Разбираме, че и туристическият бранш има нужда от туристи, но всички държави имат нужда и от транспорт, тъй като чрез нас- превозвачите се доставят стоки и суровини от първа необходимост. Ние превозваме и храна, и лекарства, и консумативи за лечебни заведения.
.
Кои са проблемите на превозвачите, породени от този ремонт?
Е.Н.:
Най- големият проблем е тази непредвидимост, с която се сблъскваме ежедневно. Отиваш на паркинга, знаеш, че ще чакаш около 3 часа, но след 2 часа времето се увеличава до 8 часа, тъй като от румънска страна са блокирали камионите, за да дадат предимство на туристите. Гишетата обслужват само леки автомобили, няма отделни такива за камиони. Това е абсолютна загуба за нас, тъй като нашия оборот е пряко обвързан с осъществен транспорт, а разход като заплатата на шофьора си върви, без значение от забавянията. От създадената се ситуация превозвачите губим и шофьори. Малко след началото на ремонтните дейности мой шофьор напусна работа, заради тези опашки. Стигна до кръговото на Безмитна зона с натоварен камион и като видя положението, за пореден ден, върна камиона, с категоричната заявка, че така не може да продължава и приключва с работата.
Фериботната линия Карасу- Констанца намали трафика на турски камиони, но все пак това не решава настоящите ни проблеми. Тук идват и загубите за българската държава от приходи и от Тол такси, и от такси за паркингите. Очевидно турските превозвачи предпочитат да платят 560€ за фериботен билет, да слязат на качествена магистрала в Румъния, без да си трошат камионите и с винетка от 11€ да стигнат до Надлак. Интересно ще е с този отлив от турски превозвачи, какъв оборот ще генерира в края на годината Бг тол.
.
С евентуално възобновяване на фериботната линия Русе- Гюргево би ли се облекчил трафика?
Е.Н.:
За тази фероботна линия се говори от над 3 години. Първият, който повдигна темата беше тогавашния областен управител на Русе Борислав Българинов. Тогава заявката му беше, че се действа по въпроса, за да тръгне линията Русе- Гюргево, пристанището се подготвя, за да заработи в най- кратки срокове.
Такава фериботна линия би имала смисъл, ако поеме туристическия поток от автомобили. Предвид променливото ниво на р. Дунав, би било несигурен вариант за тежкотоварните автомобили.
Ние лично си направихме експеримент, мой камион беше и на Свищов, и на Никопол с мега ремарке и резултата е, че в Румъния се качва мега ремарке, но няма вариант как да слезе на българската страна. Никой превозвач не би рискувал да си троши камиона. Така че и това не е измислено в наша полза.
Потокът от туристи с леки автомобили вече трябваше да бъде пренасочен към фериботите, преди да започнат ремонтните дейности, които съвпадат и с летния сезон. Така и туристите щяха да пътуват спокойно към местата си за почивка, и ние щяхме да работим една идея по- спокойно.
Скоро в едно от последните интервюта на Областния управител на Русе, беше обявено, че са назначени и служители на фериботната линия. Въпросът е тези служители каква дейност извършват, след като фериботната линия е неактивна? И ако в действителност са назначени, защо не се пренасочат към Дунав мост I, където според думите на институциите, една от причините за забавянията е именно липсата на кадри.
.
Как ще се отрази планираният срок за изпълнение на строителните работи по договор от 730 дни?
Е.Н.:
2 години ще се ремонтира участък от малко над 1 км. За сравнение, за 3 години е построен Кримския мост с дължина 16,9 km (пътен мост) и 18,1 km (жп мост).
Държа да подчертая, че не сме против ремонтите по пътищата като цяло, дори се нуждаем от тях. Въпреки че предвид качеството им, много по- добре би било да се построят изцяло нови, наистина годни за експлоатация и заслужаващи да бъдат плащани.
Това, срещу което сме против е липсата на организация и координация между институциите относно ремонтните дейности. Не е нормално на двата основни гранични пункта вход- изход Румъния да се прави мащабен ремонт по едно и също време. На практика сме оставени без други опции- за единия пункт се обикаля половин България, амортизацията по предложените и задължителни алтернативни маршрути е сериозна, разхода за гориво се увеличава значително, а и се плаща за целия обход, без допълнителните километри да са по наша вина. За другият пункт няма никаква сигурност кога ще се случи преминаването, така ние не сме подготвени да планираме обратни товари и отново търпим загуби. Очакваме държавата, в лицето на АПИ да реагира незабавно и да измисли начин, да облекчи ситуацията, в която сме поставени.